Какво им става на тия саксонци?
Нека стартираме с един образец. Когато от ЮНЕСКО заплашиха да лишават статута на международно културно завещание на Дрезден - поради строителството на мост, който можел да загрози прелестната котловина на Елба, саксонците не се стреснаха и си построиха моста. Е, ЮНЕСКО им лиши купата, само че дрезденчани не направиха от това покруса. Ето по този начин са устроени саксонците.
Който обаче желае да ги разбере по-добре, би трябвало да познава най-малко дребна част от историята им. Например тази, обвързвана с ръководството на Август Силния, крал на Саксония през 17-ти век. Неговото разбиране, че саксонците са по-добри от останалите, се трансформира в извор на самочувствие за неговите сънародници и до през днешния ден. То им е пособие в тежки дни - например преди 200 години, когато претърпяват унизително проваляне от прусаците, а и по-късно, когато в няколко войни все се оказват на страната на губещия. Даже и през съдбоносната 1813 година, когато Наполеон е разрушен край Лайпциг. Тогава саксонците се бият на страната на френския император и губят на лична територия. Подобни провали оставят трайни следи, само че и сплотяват.
Изобретателността на саксонците е напряко именита, също и трудолюбието им. Германският инженер е, по този начин да се каже, саксонец. И до през днешния ден Техническият университет в Кемниц се радва на международна популярност в региона на машиностроенето. До Втората международна война Саксония е била най-силно развитият промишлен район на Германия. Първият авто тръст е учреден в Цвикау - доста преди този въобще да се заприказва за Волфсбург. Саксония е имала също мощна текстилна промишленост, машиностроене и електротехника. Била е водещо средище на бизнеса.
Мирната гражданска война в Германия – дело на саксонците
Но хората в тази част на Германия са по-особени. Да, саксонците са особняци. Заради мощния акцент в Германия постоянно им се подиграват. По този мотив даже ще чуете, че който приказва по този метод, не ще да е с прекомерно бистра глава. Именно този тип пренебрежение кара саксонците да се гневят. И да реагират по собствен си метод: не си мълчат, а споделят право в очите това, което не им харесва. В самия завършек на Германска демократична република да вземем за пример пълнеха площади и скандираха: " Ние сме народът " и " Без принуждение! ". Така беше през съдбовната есен на 1989 година, когато силата им събори една стена и опустоши един режим. Мирната гражданска война тогава не потегли от Берлин, Бранденбург или Мекленбург, а точно от Саксония. В Лайпциг, Плауен и Дрезден хората излизаха на митинг. И можем да кажем, че Обединението на Германия е плод на саксонския кураж.
Но таман Обединението на Германия, на което хората разпореждаха толкоз доста очаквания, през днешния ден е една от аргументите, заради която те още веднъж излизат на митинги - в Кемниц и в други саксонски градове. Защото имат чувството, че ги водят за носа – както едно време, когато партийните величия на някогашната Германска демократична република определяха всичко. Днес саксонците се усещат манипулирани от западногерманците, заели основни места в ръководството и администрацията. Показателно е, че локалният народен представител от ХДС Арнолд Фаац, един от деятелите на мирната гражданска война от 1989, приказва за " цунами от пренебрежителност ", заляло неговата провинция след измененията. Икономиката на Саксония, или това, което беше останало от нея след войната и 40-те години планова стопанска система на Германска демократична република, беше доунищожено. В първите години след 1989 Саксония загуби близо 80 % (!) от работните места в промишлеността. По този метод безспорно е била отстранена и част от източногерманската конкуренция. А сходни неща остават в съзнанието на хората.
Мирните митинги против режима в Германска демократична република започнаха от Лайпциг
Но и даже и това не накара саксонците да капитулират. Днес в провинцията още веднъж работят автомобилни заводи, милиарди се влагат в производството на чипове, отново се строят машини, има положителни университети и прелестни остарели градове. Саксония изживява взрив, а безработицата е по-ниска от тази в Северен Рейн-Вестфалия, да вземем за пример. И все пак хората излизат на митинги. Какво подтиква тяхното неодобрение? Нима са се подвели по лъжливите думи на десните екстремисти? Или изпитват ненавист към чужденците? Въпреки взрива, в провинция Саксония през днешния ден към момента има доста много хора, които се усещат обществено отритнати. Мнозина имат чувството, че са германци второкласен. Все още размерът на пенсиите и заплатите в източните провинции са под равнището на тези в западни провинции. Мнозина възприемат това като израз на пренебрежение и неуважение на техния принос. Подобни настроения има най-много измежду по-възрастните хора, които претърпяха радикални и трагични промени през последните 3 десетилетия.
Откъде идат страховете?
Не може да има никакво опрощение за изстъпленията на неонацистите
Може би и поради това доста саксонци не престават да се усещат повече свързани с Източна, в сравнение с със Западна Европа. Това изяснява и тяхното по-различно отношение към глобите против Русия или политиката на унгарския министър председател Виктор Орбан. Влияние оказва също и фактът, че доста от по-младите, образовани и надарени саксонци бяха принудени да изоставен провинцията, с цел да търсят по-добри благоприятни условия за реализацията си на Запад. „ А тези, които остават, се усещат в действителност изоставени “, твърди едновремешният правозащитник и дълготраен шеф на Саксонския център за политическо обучение Франк Рихтер. Тъкмо тези хора, съгласно него, са доста по-податливи на апелите на десните екстремисти. Така гневът и омразата се обръщат и против чужденците, въпреки в Кемниц да няма толкоз доста чужденци, колкото в множеството западногермански градове. Ксенофобията се дължи и на това, че локалните хора просто не са имали задоволително благоприятни условия да живеят паралелно с чужденци. А когато се стигне до неконтролиран приток на чужденци, както през 2015 година, това поражда у хората боязън и неустановеност.
Но също толкоз ясно би трябвало да се подчертае, че нищо от казаното дотук не може да оправдае насилието против бежанци или хора с чуждоземен тип. " Без принуждение! " - този девиз от 1989 би трябвало да се остане в действие и през днешния ден. Повечето хора в Саксония и без друго са уверени в това. Също толкоз неприемливо е да разгласяваме всички стачкуващи в Кемниц или всички гласоподаватели на дяснопопулистката „ Алтернатива за Германия “ (АзГ) към десните екстремисти или да ги назоваваме „ сган “. Впрочем, още през идната година на АзГ може да стане първа политическа мощ в провинцията. Тъкмо в Саксония, където са корените на немската социалдемокрация.
Те в действителност са по-особен чудак хора, тия саксонци.
Който обаче желае да ги разбере по-добре, би трябвало да познава най-малко дребна част от историята им. Например тази, обвързвана с ръководството на Август Силния, крал на Саксония през 17-ти век. Неговото разбиране, че саксонците са по-добри от останалите, се трансформира в извор на самочувствие за неговите сънародници и до през днешния ден. То им е пособие в тежки дни - например преди 200 години, когато претърпяват унизително проваляне от прусаците, а и по-късно, когато в няколко войни все се оказват на страната на губещия. Даже и през съдбоносната 1813 година, когато Наполеон е разрушен край Лайпциг. Тогава саксонците се бият на страната на френския император и губят на лична територия. Подобни провали оставят трайни следи, само че и сплотяват.
Изобретателността на саксонците е напряко именита, също и трудолюбието им. Германският инженер е, по този начин да се каже, саксонец. И до през днешния ден Техническият университет в Кемниц се радва на международна популярност в региона на машиностроенето. До Втората международна война Саксония е била най-силно развитият промишлен район на Германия. Първият авто тръст е учреден в Цвикау - доста преди този въобще да се заприказва за Волфсбург. Саксония е имала също мощна текстилна промишленост, машиностроене и електротехника. Била е водещо средище на бизнеса.
Мирната гражданска война в Германия – дело на саксонците
Но хората в тази част на Германия са по-особени. Да, саксонците са особняци. Заради мощния акцент в Германия постоянно им се подиграват. По този мотив даже ще чуете, че който приказва по този метод, не ще да е с прекомерно бистра глава. Именно този тип пренебрежение кара саксонците да се гневят. И да реагират по собствен си метод: не си мълчат, а споделят право в очите това, което не им харесва. В самия завършек на Германска демократична република да вземем за пример пълнеха площади и скандираха: " Ние сме народът " и " Без принуждение! ". Така беше през съдбовната есен на 1989 година, когато силата им събори една стена и опустоши един режим. Мирната гражданска война тогава не потегли от Берлин, Бранденбург или Мекленбург, а точно от Саксония. В Лайпциг, Плауен и Дрезден хората излизаха на митинг. И можем да кажем, че Обединението на Германия е плод на саксонския кураж.
Но таман Обединението на Германия, на което хората разпореждаха толкоз доста очаквания, през днешния ден е една от аргументите, заради която те още веднъж излизат на митинги - в Кемниц и в други саксонски градове. Защото имат чувството, че ги водят за носа – както едно време, когато партийните величия на някогашната Германска демократична република определяха всичко. Днес саксонците се усещат манипулирани от западногерманците, заели основни места в ръководството и администрацията. Показателно е, че локалният народен представител от ХДС Арнолд Фаац, един от деятелите на мирната гражданска война от 1989, приказва за " цунами от пренебрежителност ", заляло неговата провинция след измененията. Икономиката на Саксония, или това, което беше останало от нея след войната и 40-те години планова стопанска система на Германска демократична република, беше доунищожено. В първите години след 1989 Саксония загуби близо 80 % (!) от работните места в промишлеността. По този метод безспорно е била отстранена и част от източногерманската конкуренция. А сходни неща остават в съзнанието на хората.
Мирните митинги против режима в Германска демократична република започнаха от Лайпциг
Но и даже и това не накара саксонците да капитулират. Днес в провинцията още веднъж работят автомобилни заводи, милиарди се влагат в производството на чипове, отново се строят машини, има положителни университети и прелестни остарели градове. Саксония изживява взрив, а безработицата е по-ниска от тази в Северен Рейн-Вестфалия, да вземем за пример. И все пак хората излизат на митинги. Какво подтиква тяхното неодобрение? Нима са се подвели по лъжливите думи на десните екстремисти? Или изпитват ненавист към чужденците? Въпреки взрива, в провинция Саксония през днешния ден към момента има доста много хора, които се усещат обществено отритнати. Мнозина имат чувството, че са германци второкласен. Все още размерът на пенсиите и заплатите в източните провинции са под равнището на тези в западни провинции. Мнозина възприемат това като израз на пренебрежение и неуважение на техния принос. Подобни настроения има най-много измежду по-възрастните хора, които претърпяха радикални и трагични промени през последните 3 десетилетия.
Откъде идат страховете?
Не може да има никакво опрощение за изстъпленията на неонацистите
Може би и поради това доста саксонци не престават да се усещат повече свързани с Източна, в сравнение с със Западна Европа. Това изяснява и тяхното по-различно отношение към глобите против Русия или политиката на унгарския министър председател Виктор Орбан. Влияние оказва също и фактът, че доста от по-младите, образовани и надарени саксонци бяха принудени да изоставен провинцията, с цел да търсят по-добри благоприятни условия за реализацията си на Запад. „ А тези, които остават, се усещат в действителност изоставени “, твърди едновремешният правозащитник и дълготраен шеф на Саксонския център за политическо обучение Франк Рихтер. Тъкмо тези хора, съгласно него, са доста по-податливи на апелите на десните екстремисти. Така гневът и омразата се обръщат и против чужденците, въпреки в Кемниц да няма толкоз доста чужденци, колкото в множеството западногермански градове. Ксенофобията се дължи и на това, че локалните хора просто не са имали задоволително благоприятни условия да живеят паралелно с чужденци. А когато се стигне до неконтролиран приток на чужденци, както през 2015 година, това поражда у хората боязън и неустановеност.
Но също толкоз ясно би трябвало да се подчертае, че нищо от казаното дотук не може да оправдае насилието против бежанци или хора с чуждоземен тип. " Без принуждение! " - този девиз от 1989 би трябвало да се остане в действие и през днешния ден. Повечето хора в Саксония и без друго са уверени в това. Също толкоз неприемливо е да разгласяваме всички стачкуващи в Кемниц или всички гласоподаватели на дяснопопулистката „ Алтернатива за Германия “ (АзГ) към десните екстремисти или да ги назоваваме „ сган “. Впрочем, още през идната година на АзГ може да стане първа политическа мощ в провинцията. Тъкмо в Саксония, където са корените на немската социалдемокрация.
Те в действителност са по-особен чудак хора, тия саксонци.
Източник: klassa.bg
КОМЕНТАРИ